О, свят подъл и коварен,
о, мащехо-държава!
Народът ти като от слана попарен
тъне нейде в забрава.
О, вселено, чужда, негостоприемна
къде отиде вярата в честността,
чиято ни е тъй потребна,
но замени се днес с подлостта.
Чие творение е днес земята-
дали на ангели добри, небесни,
или черни служители на сатаната,
желаещи да секнат веселите песни?
Къде залута се надеждата-
сигур скрила се е в дупка миша.
Но със силата-крепежната,
Човек отново пак ще диша...
Няма коментари:
Публикуване на коментар