Когато минеш покрай мене
не искам аз да се обръщам.
Да поема въздух, клепки да притворя
и да усетя как с душата си леко те обгръщам.
Да вдъхна твоя аромат на сутрешна роса,
нежно стичаща се по голото стъбло.
Да почувствам галещия лъх
на пърхащата пеперуда в твоята коса.
Да зная, че ти си там, до мойто тяло,
а пламъка в сърцето ти ще стопли мен
не ще е нужно дори да ме докосваш,
но ще попадна безнадеждно в твоя плен.
Когато минеш покрай мене,
не искам аз да се обръщам.
Едничко нещо е нужно да усетя,
че ти в мен и аз в тебе се превръщам.
