Странник по пътя се задава
и тръпне с молещи очи,
ръката си за помощ той подава,
но среща безпристрастните души!
Върви и слуша глупости върховни
за проблемите на тоз народ,
върви и диша въздуха отровни,
а на челото му избива пот.
Ни ял, ни пил от толкоз време,
а бродил по нашата земя.
И носи тъй тежкото си бреме-
неговият кръст и през нощта, и през деня!
А хората тъй злобно него гледат,
сякаш хляба от устата им ще изяде,
в сърцето си дълбоко го проклинат,
а той човекът се пита: „На къде?”
Странник по пътя отминава,
не тръпне вече с молещи очи.
Ръката си за помощ той не дава
и сърцето му престава да тупти!
Здравей,Джоан!"Странник" е отличен стих .Отвежда те в един доста личен свят,но малцина осъзнават смисълът на своя живот.Искам да изразя свота подкрепа към твоите първи стъпки в света на 'творците-артисти'.Имаш доста различен поглед към света.Браво и все в този стил и занапред.Е няма де е лошо ако понапишеш и някои стих с по-забавен привкус.
ОтговорИзтриванеОт М.К. 'Фентази'
Джоан, ще ми бъде приятно и занапред да чета твоите творчески опити. Когато публикувам моите, ще се радвам да чуя твоето мнение!
ОтговорИзтриванеhttp://kak-li.blogspot.com/
Радвам се че случайно попаднах на блога ти, прочетох всички творения на един дъх, много ми харесват ... Обичам да чета автентични творби сътворени от обикновените хора, като мен.
ОтговорИзтриванеНадявам се нямаш нищо против, че рекламирам блога ти в своя.