Искри на живот огрян
изпълват моята душа.
С искри на безумен блян
в плам опитвам се да ги руша!
Искри на живот коварен
обхваща земната тъма.
Сърце на сродника забравен,
тупти далече от дома.
Искри на живот прощален
живуркат на повърхността,
очи, с израз тъжен, жален,
като светкавици проблясват в нощта.
Искри на безнадеждна реалност
обхождат нашата земя.
Душите на жестока крайност-
не, не ще мога да ги спра!
Няма коментари:
Публикуване на коментар