Спри

Спри се,

моля те,прага не прекрачвай,

не ме оставяй в непрогледна тъмнина,

че сърцето без тебе не престава да ридае

и прекършено кърви в самота.

Спри се,

моля,вратата тежка не затваряй,

недей да тръгваш,остани.

Стопли с дъха си замръзналите устни,

жадували да вкусят твоите страни.

Спри се,

спри се-не обръщай гръб,

всичко между нас нима не помниш?

Макар потънала и цялата в скръб,

ще ме излекуваш като главата си

в скута ми положиш.

Но,ето,ти си тръгваш,не успях

с топлия си поглед да те задържа.

С бързи крачки прага ще прекрачиш

и последната надежда в мен умира.