Очакване

Аз чакам топлия вятър да дойде,

да сгрее с полъх замръзналата ми душа,

с меките си пръсти мъглата да разсее

и слънцето да блесне в непрогледната тъма.

Да се спусне бързо, леко да повее

да разтопи снега по твърдата земя

и потръпнало сърцето по него да лелее,

препускащо щастливо в безмерна красота.

И нека сложи устните си влажни

върху изтерзаните от студ очи,

на моето лице усмивка да разцъфне

и в косите ми уморено да се прислони.

Тогава с нежни си ръце ще го прихвана,

ще го прегърна, както никой до сега,

със свежия си росен дъх ще ме обгърне,

и на рамото ми ще положи морната глава.

Ала всичко в мрака потъва страшен

и зловещо съдбата през ъгъла дебне,

по пътя трябва да поема прашен,

но аз чакам, чакам топлия вятър да дойде.